online мебелиране
Всеки има своята съдба, а моята е момчешки стаи. За радост, до момента всички са на различни възрасти и желанията на родителите им са разнообразни, а когато се появи и поредното хлапе с камионче в ръка, майка му имаше и друго изискване – да минем през целия процес online, което за мен, от година насам, не е новост…
Та, ето го Мишо, който обича Космоса, макар още да спи в кошара, защото е почти бебе, почти голям мъж. Родителите му пожелаха да запазим някои от съществуващите мебели, като скрин и кошара, и да добавим шкафове за играчки, рафтчета за книжки, удобно кресло за четене, както и да загатнем тема на стаята.
Практиката на ketchup е да предложи първи вариант и след коментари да продължи нататък. Още в него разпределението се промени коренно, като гардеробът мина в крайния ъгъл на стаята, скринът остана до него, а под климатика се озова креслото за почивка и приказки. Кошарата застана с късата си част подпряна на стената, за да не заема ценно място за игра, а тази „спокойна“ част на стаята се отдели с перде, което щеше да донесе още уют около леглото. В другата половина, след пердето, се появи етажерка за кошници и кутии за играчки, отсреща шкафове за още, а на стената, където беше леглото преди, рафтчета за книжки и още два шкафа. Така стаята се раздели на две – игра и почивка, в средата й остана предостатъчно място за брейк, пого и разхвърляне, плотовете за игра станаха достатъчно и дълги, а местата за съхранение на играчки… много.
Стените останаха бели, но най-дългата декорирах с точки, а цветовете съобразих с пода – дървен паркет. Етажерката стана маслено зелено или както казва една приятелка, кралско зелено. Креслото – горчица, а наличната кошара и новия гардероб – бели. В средата се появи мек килим, над леглото висяща нощна лампа и гирлянд с меки звезди, ракети и планети, над скрина – светещ постер със съзвездия, гардеробът получи нови кожени дръжки, за да стане по-готин.
Мишо и родителите му разгледаха вариант едно на стаята и макар да бяха доволни, имаха своите коментари. Предпочетоха стария гардероб, който така или иначе имат, добавиха една кухня за игра, бяха притеснени, че Мишо вероятно няма да стане космонавт, а май, май алпинист, за да не кажа дезертьор, съответно пожелаха около леглото да няма нищо подходящо за катерене и размислиха за белия цвят на едната стена, която вече беше в цвят, който някои биха нарекли duck egg blue, прекрасен.
Започнах работа по вариант две. Старият, по-голям гардероб също застана в крайния ъгъл, скринът остана до него, креслото също, но отпадна помощната маса, заради размера на гардероба. Кошарата остана на същото място, пердето отпадна, а на достатъчно разстояние се появиха рафтовете за книжки, както и по-малка етажерка за кошници с играчки. На стената до вратата дойде кухнята, останаха двата шкафа, на стената под прозореца, разпределението остана същото.
В декорацията също се случиха някои промени. Старата стена с цвят черупка на патешко яйце реши новия цвят на етажерката, която стана същия цвят, но идея по-тъмен, за да има контраст. Точките продължиха и по другите стени, като на всяка следваща стават все по-малко. Над леглото с майката на Мишо решихме да сложим лампа облак, която тя много харесва, но защо да е една, като може да са три. Прибавихме и една лампа за четене над креслото, която е от същата серия, като основното им осветително тяло, което вече имат. Космонавтският гирлянд остана, постерът също, както и някои други звездни аксесоари. Вариант две остана така, както предложих, единствено заменихме креслото с по-бюджетно, заради друг беладжия – котката на семейството, която обичала тапицерии.
Процесът беше лек, бърз и много забавен, винаги е интересно, когато срещаш нови семейства и хлапетата им. Отне ни няколко дни, а същественото беше стаята хем да отговаря на възрастта на Мишо (година и половина), хем да може бързо да премине към голямо легло и може би някои „бебешки“ работи да отпаднат, като точките, които може да направите с лепенки за мебели и да махнете с лекота за няколко минути. Малкото цветове в помещението дават възможност на стаята да почива поне малко, предвид, че в нея ще се появят още хиляди с идването на играчки. Етажерката за кошници, освен, че е симпатична, може да стане съучастник на майката на Мишо, която, поне за кратко, ще крие играчки в кошниците на горните рафтове. Напомням, винаги, когато решавате дома си с подобни мебели, не забравяйте да ги захванете за стената. И също – не отнемайте на децата си бебешкото, детското, тийнейджърското в стаите им, за тях една година е вечност и ако сега искат кресло, на което да се гушкат с мама, явно още няма нужда от бюро, на което ще учат досадни уроци след време.
А ето и крайния резултат, стаята на Мишо преобразена само след няколко online срещи. Ако и вие имате нужда от бързо и безболезнено мебелиране без ремонти, пишете тук.
