Днес си говорим с Аделина Каспарянова – Ади, която е движеща сила на ketchup interior. Тя е находчив интериорен дизайнер с неповторим, автентичен и смел почерк. Едва ли има по-откровен и интересен събеседник, от който да научим повече за интериорния дизайн и да получим отговори на често задавани въпроси.

Кажи ни няколко думи за себе си.

За момента ще се опиша, като естет и човек, който умее да разбира, но и да променя нагласи. Обичам работата си и срещите с различни типове и характери. И съм момиче, което по цял ден пазарува. Щастлива или щастливка.

Какво е ketchup interior?

Ketchup Interior е това, което винаги съм искала да правя и всъщност винаги съм правила. Променяла съм случки, събития, пространства, сцени, предмети или друго, докато съм се вслушвала в нуждите на хора, чувайки ги и без да казват конкретно какво искат. А всъщност е съвкупност от умения, които вярвам ми се отдават, а те включват това да виждаш, да усещаш, да искаш, да чуваш, да си представяш, да представяш, да описваш и да осъществяваш с единствена цел да бъде красиво, функционално и да остави един, двама или триста човека доволни.

Как решаваш кои проекти да вземеш и кои не?

В началото не подбирах изобщо, исках да се упражнявам и да изпадам във всякакви ситуации. Когато натрупах опит, отново не делях на тези искам, а тези не, защото харесвам идеята да направя нещо различно от мен, по мой начин. Сега работя по няколко проекта наведнъж и отказвам само, ако знам, че няма да мога да отделя нужното време, а нужното време не е малко. Освен креативната и техническата работа, трябва да опознаеш хората, да разбереш не само какво харесват и от какво имат нужда, а и как живеят, как биха искали да живеят, какви са в мечтите си, независимо с какво се занимават. Много е важно да не си буквалист, обаче. Ако едно дете мечтае да бъде космонавт, не е нужно да има тематична стая. Ако някой обича планината или тайно иска да е фрирайдър, но живее в града, няма нужда от кабинков лифт в дневната.

В каква степен участват  собствениците в изготвянето на даден проект?

Истината е, че винаги, когато ти се доверят напълно, нещата стават много по-красиви, защото, като дизайнер  имаш цялата идея в главата си и всичко е свързано. Нормалният човек не вижда, че цветът на стената в спалнята не си отива с плота в кухнята, но всъщност това е доловимо и оставя приятно или неприятно усещане. Ще го сравня със звука в заведение или на концерт и ти ще ме разбереш. Обикновеният слушател не разбира, когато звукът е лош, но когато си тръгне ушите му не са доволни, по същия начин е и с интериора в един… примерно апартамент, всяка стая може да е издържана сама за себе си, но красотата е в това всичко да е едно цяло. Клиентът не може да се справи с това, ако може, той няма нужда от мен. И когато клиентът наистина има нужда от дизайнер е по-добре да му се довери. Разбира се, това не значи, че не трябва да казва, когато нещо не е по-вкуса му или иска конкретна мебел, но трябва да знае, че със съответната подмяна или избор, вероятно ще трябва да се случат и други промени или ще повлече в друга посока. Повечето хора гледат елементите на парче и или се хвърлят на всичко, което им харесва или се вкопчват в едно, което не разбират защо трябва да изглежда точно пък така.

Кои са елементите, които правят стила ти характерен?

Обичам семпли интериори с елементи, които те оставят без дъх и съм истински щастлива, когато попадна на смели клиенти. За себе си, за моя дом, харесвам детайли на ръба на грозното, но интериорите за клиенти винаги съобразявам с техния свят, такъв, какъвто аз го усещам. Характерно за мен е, че изпадам в подробности. И угаждам, но на финала никога не предлагам това, което клиентът си е представял. Старая се да изкарам хората от комфортната им зона, за да отидат на място, където принадлежат в душата си.

Разкажи ни нещо пикантно за проектите, които са в ход или завършени такива.

Ахаха, не, не би било честно. Всяко семейство, защото работя предимно със семейства е много различно от предходните, невероятно е колко варианта на хора има по земята. В един момент всички се отпускат наистина много, все пак си говорите не само за холни масички и полилеи, а и за кой колко време изкарва в тоалетната, колко чифта чорапи притежава или какви странни навици има и често, наистина често, двойките започват да се карат или да спорят все едно не си там. Когато клиентите вече са ми близки, а това е най-естественият ход, дори се намесвам и взимам страна… тази професия е уникална.

Цялат статия можеш да прочетеш тук.